“FUMEWAAR?”

“FUMEWAAR?”

hello dessi,  

donc voila, il s’agit de “FUMEWAAR?” (fumer où? – waar en néerlandais = où) avec une première pièce de toute une série. quand elle est montrée on peut évidemment éteindre nos cigarettes dessus. lorsqu’elle est installée “vierge” c’est un peu une performance, la première cigarette fait très peur, puis chacun choisit le trou qui lui convient en fonction des ses fantasmes. crâne, bras, entre-jambes. les trous ont 1cm de diamètre, comme le format de tous les cendriers publiques en Belgique dans les années 2000. ensuite elle est montrée telle quelle avec les dessins des cigarettes éteintes par dessus. je l’ai montrée souvent. elle est aussi dans le catalogue de l’établissement d’en face.    

en partant de celle-ci, ce qui nous pouvons imaginer comme discussion c’est autour du reste de la série, 5 dessins-études (j’en ai plus mais concentrons nous sur les 5)  – ‘fumewaars’ non encore réalisés ou montrés tels quels car incertaine a plusieurs niveaux. il faut savoir que toutes mes études sont également des pièces.  

alors comme je te disais, les sujets de ces dessins sortent un peu de mon quotidien et ici l’idée était plus ou moins les postures amoureuses (quelque unes), en tout cas d’une relation à un autre. enfin, il y avait un lapin aussi mais je ne l’ai pas encore dessiné ;))  

ce qui me dérange, si je peux dire ça, ce sur quoi je doute ou bloque c’est  

1. le résultat en image ne me plait pas, il y a une sorte de non adéquation au temps présent, bizarres images pour aujourd’hui.    

2. le traitement ou maltraitement du support et de la peinture alors que c’était volontaire, non plus. c’est donc de l’acrylique sur papier plotter 90g (celui qu’on utilise pour les tireuses de plans d’architecture), très difficile a réaliser car l acrylique sèche très vite ou alors ils ronge le papier si tu ajoute trop d’eau ou trop de passages sur la même zone. donc les traits ou les aplats et finalement la disgrâce des images selon moi sont dus au choix des matériaux. c’était expérimental quelque part. aussi ce papier, ce support qui ne tiendrai jamais avec les années. en même temps je les aime pour cette raison.  

il faut savoir que pour les avoir sur taule comme pour le FUMEWAAR ? 1, peindre avec de la peinture de carrosserie c’est tout aussi difficile… celle par exemple avec les deux personnages au lit, les solvants de ces peintures sont plus compliqués que toute l’histoire de l’art!    

3. les techniques, ce mélange d’aplat et de réalisme mal fichu ne me plait pas non plus mais à nouveau c’était volontaire.  

anecdotiquement, lors d’une visite d’atelier Dirk Snauwaert pensait qu’il y avait autour un état de décadence ou certainement une filiation avec les ‘décadents’. possible…    

donc voila, c’est un travail issu de contraintes matérielles volontaires et disgracieuses en mix avec une sorte de fantasmagorie pratique, pragmatique, j’exagère peut être un peu    

en tout cas, malgré tout je souhaite les réaliser un jour !      

je t’envois par wetransfer les dessins, ce sont des photo provisoires, pas très bonne qualité. juste pour que tu me dise si c’est ok, si c’est un bon sujet pour toi. je t’ai mis les détails aussi (qui me plaisent plus haha)   des bises et on se parle vite si tu veux. je suis prise le soir avec tous les vernissages mais la journée je suis dispo.   je pars à bucarest en principe le 12 si pas plus vite et je retournerai à bxl autour de 17-20 octobre. pour savoir – au cas où on a besoin de choses qui sont dans mon atelier.  

grosses bises!



Здравей, Деси,  

И така, ето го “FUMEWAAR?” (“къде се пуши?” – “waar”на холандски = “къде”) с първата работа от цяла серия. Когато е изложена, разбира се, можете да загасите цигарите си върху нея. когато е инсталирана “чиста”, това е малък пърформанс, първата цигара е много страшна, след това всеки избира дупката, която му подхожда според фантазиите му. Дупките са с диаметър 1 см, като размера на всички обществени пепелници в Белгия през 2000-те години. после се показва във вида, в който е, с рисунки на угасени цигари отгоре. показвал съм я много пъти. Има я и в каталога на заведението отсреща.  

Започвайки с тази, това, което можем да си представим като дискусия, е около останалата част от серията, 5 етюда-рисунки (имам и още, но нека се съсредоточим върху петте) – “‘fumewaars’”, които все още не са направени или показани такива, каквито са, защото са неуточнени на няколко нива. Трябва да знаеш, че всичките ми етюди са също и произведения.  

Tака че, както казах, сюжетите на тези рисунки са малко извън ежедневието ми и тук идеята беше повече или по-малко любовни пози (някои от тях), във всеки случай от една връзка в друга. е, имаше и един заек, но още не съм го нарисувала ;))  Това, което ме притеснява, ако мога така да се изразя, това, в което не съм сигурна или съм блокирала, е:  

1. Не ми харесва резултатът по отношение на изображението, малко не е в синхрон със съвремието, странни образи за днешния ден.  

2. Не ми харесва третирането или лошото третиране на подложката и боята, въпреки че е било умишлено. И така, това е акрил върху 90-грамова плотерна хартия (такава, каквато се използва за архитектурни чертежни машини), което е много трудно да се направи, защото акрилите съхнат много бързо или разяждат хартията, ако добавиш твърде много вода или твърде много преминавания върху една и съща площ. Така че линиите или равните повърхности, и в крайна сметка опошляването на изображенията според мен се дължат на избора на материали. Това беше експериментално в известен смисъл. също и тази хартия, тази подложка, която никога няма да издържи с годините. в същото време ги обичам по тази причина.  

Трябва да знаеш, че за да ги направя върху ламарина като FUMEWAAR ? 1, рисуването с автомобилна боя е също толкова трудно… тази с двамата герои в леглото например, разтворителите в тези бои са по-сложни от цялата история на изкуството!  

3. Техниките, тази смесица от плоски тонове и зле направен реализъм не ми харесва също, но това отново е умишлено.   анекдотично, по време на едно посещение в студиото, Дирк Снауаерт си помисли, че около тях витае усещане за упадък или със сигурност връзка с “декадентите”. Възможно е…     така че ето, това е творба, родена от доброволно несръчни материални ограничения, примесени с някаква практична, прагматична фантасмагория, може би малко преувеличавам… във всеки случай, въпреки всичко се надявам да ги направя някой ден! Изпращам ти рисунките с wetransfer, това са примерни снимки, с не много добро качество. Просто за да можеш да ми кажеш дали е добре, дали е добра тема за теб. Сложила съм и детайлите (които ми харесват повече хаха) прегръдки и ако искаш, ще се видим скоро. Вечер съм заета с всички откривания, но през деня съм на разположение.   Заминавам за Букурещ на 12-ти, ако не и по-рано, и ще се върна в Брюксел около 17-20 октомври. Само за да те уведомя – в случай че имаш нужда от нещо от моето студио.  

Целувки!